Въпреки че морето е известно със своите благоприятни ефекти както върху физическото, така и върху психоемоционалното здраве на човек, има определени медицински състояния, при които е препоръчително да се откажем от прохладата на водата и да му се наслаждаваме от разстояние, пише dir.bg.
Има ли причина да се пазим от морската вода?
Мит ли е, че морето заздравява рани?
Много разнопосочно е мнението на научната общност относно това дали морската вода заздравява рани или не. От малки сме учени, че морето и слънцето лекуват и понякога приемаме това толкова буквално, че много хора лекуват и психични рани по този начин, и то съвсем основателно. Но това е друга тема.
Морската вода съдържа различни минерали, като натрий, калий и магнезий, които могат да имат благоприятен ефект върху раните. Натриевият хлорид, който се съдържа в морската вода, може да помогне за почистването и дезинфекцията им, както и да ускори изсушаването на раните (т.нар. загаряне), но в същото време точно солта може да е прекалено агресивна за травмираната кожа и да доведе до раздразнение или увеличаване на риска от инфекции, което не е изключено да се получи и поради различните микроорганизми, които обитават морето.
Морската вода съдържа и антибактериални съставки, които могат да имат положителен ефект върху бактериалните инфекции на раните.
Кои състояния са неблагоприятни и крият риск при контакт с морска вода?
При инфекциозни заболявания, причинени от бактерии или вируси, е препоръчително да се избягва контакта с морската вода. Солта и микробите в морето могат да увеличат риска от разпространение на инфекцията.
При открити или хирургични рани влизането в морето може да представлява риск от инфекция. Морската вода съдържа различни бактерии и други микроорганизми, които могат да влошат състоянието на раните и да забавят процеса на излекуване.
Кожни алергии и дерматити
Има хора с повишена чувствителност към определени съставки или вещества, срещани в морската вода, като сол, водорасли или химикали. Тези съставки могат да предизвикат различни кожни реакции, включително алергични и да обострят вече проявени дерматити. За тези хора е препоръчително да се консултират с дерматолог или алерголог, преди да влизат в морето.
При пациентите с хронични дихателни заболявания, като астма или хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), контактът със соления морски въздух може да доведе до усилване на симптомите. Високата влажност с определена концентрация на натриев хлорид (сол) във въздуха могат да предизвикат дихателен дискомфорт и зачестяване на обструкцията на дихателните пътища.
При неврологични състояния, като епилепсия или мигрена, силните светлинни и звукови стимули на морската среда могат да доведат до усилване на симптомите или пристъпите. За пациентите с такива състояния е препоръчително да избягват прекомерната стимулация, което включва и интензивните сензорни дразнения.
Какви други рискове за здравето крие морето?
Отвъд мъртви течения, опасни вълнения и бури има още някои особености, с които е добре да се съобрази всеки човек, който се е отправил към студената вода, за да се разхлади. Към тези условия се включват съображенията кога да влизаме в морето.
На първо място, след дълго престояване под слънцето контактът с морската вода трябва да бъде постепенен, с поетапно намокряне на цялото тяло, за да дадем възможност на организма да се адаптира. Рязкото скачане във водата при силно загрято тяло представлява шок за сърдечно-съдовата система и може до доведе до сериозни последици, особено ако човекът има вече проблем. Тук е важно да не се прави аналогия с контрастните душове или вани, при които температурата е почти дефинирана и престоят в отделните вани със студена или гореща вода се свежда до минути. В случая на дълго нагряване на кожата от въздуха и слънцето и рязкото потапяне в студена вода може да се получи термичен шок. Също така слънчевата топлина води до дехидратация и от там – до понижаване на кръвното налягане, което рязко се повишава при контакт с морската студена вода и това да доведе до сериозни здравословни ефекти.
Плуването в морето на пълен стомах може да бъде свързано също с някои рискове и неприятни симптомни, като затрудняване на нормалната функция на храносмилателната система, подуване, газове и главоболие. От друга страна, не е изключен и риска от кардиоваскуларни събития при интензивно или дълго плуване. Съветът е да изчакате поне 1-2 часа след хранене преди да се къпете в морето или да изпълнявате интензивни активности във водата. Това ще даде на тялото достатъчно време да разгради храната.
Замърсената външно морска вода е потенциален носител на зарази от бактериален и химичен произход. За предпочитане е да ползвате онази част от морето, в което има по-малко замърсяване и на плажната ивица. Мръсните плажове обикновено индикират и за пряко замърсяване на морето. По-опасен обаче е мазутът и фекалните води, които често се изливат във водата. Ако има съмнение за подобни инциденти, проверявайте редовно състоянието на кожата си след излизане от водата и избягвайте поглъщането на морска вода. И естествено, при проява на кожен обрив или стомашно-чревно разстройство, потърсете компетентното мнение на лекар-специалист.
